Легенди за вампирите по света

Митичните вампири визират представата за нечисти мъртъвци, които се превръщат в демонични същества поради нарушение на етносоциалните норми приживе или поради нарушение на установени от обичайното право норми и забрани в погребалните ритуали. Практически всякакви грешници или невинни хора, към които е извършен грях, стават потенциални вампири, които след смъртта си, ако не бъдат взети предохранителни мерки, претърпяват демонична метаморфоза. Като се започне от родените по църковни празници и заченатите по време на пост, премине се през родените с някакъв физически или ментален дефект и се стигне до незаконородените; продължи се през разбойниците и убийците, еретиците и магьосниците и се стигне до прокълнатите и неотмъстените или прескочените от куче или котка мъртъвци – всички те онагледяват идеята за социални маргинални и представата за чужди на традиционната общност индивиди. Това е причината след смъртта им те да не бъдат интегрирани към задружното семейство на предците-закрилници и да останат завинаги обречени на съдбата си като самотни демони, вилнеещи в тъмната половина на света.

Едно от най-възможните обяснения за митовете за вампири е болест, наречена порфирия, често срещана в Трансилвания. Порфирията е болест на кръвта, при която се загубва жизнено важна функция на кръвните клетки. Резултатът от това е бързо повреждане на тъканите, което придава на болния изключителна бледност и уголемяване на зъбите в следствие от вреждания на венците. Симптомите на порфирия се утежняват от излагане на слънце, което кара жертвите да го избягват на всяка цена. Смята се също, че някои случаи на порфирия се свързват и с неврологични увреждания, които водят до лудост. Това заболяване обяснява и пиенето на кръв, тъй като тази хора пиели животинска кръв като лек срeщу анемията, характерна за порфирията.

Друго обяснение е болестта бяс, тъй като тя води до свръхчувствителност, необичайни часове за сън и увеличена сексуалност. Бясът се свързва и с желание да хапеш други хора и излизане на кървава пяна по устата. Тези две болести могат да обяснат източниците на легендите и защо те са толкова разпространени.

Зад тайната на митическите вампири съвременната наука прозира редица психо- и биопатологични изменения в човешкия организъм. Зад т.нар. кървави вампири например учените виждат множество заболявания на кръвта, които стават причина пострадалите да търсят здрави донори, осигуряващи тяхното оцеляване. Болните от порфирия и хепатит в древността са набавяли необходимите си вещества чрез консумиране на прясна човешка кръв, а болните от анемия или каталепсия в миналото са били оприличавани на демони заради жълтеникавия си цвят и смъртните си припадъци. Много пъти точно такива хора, които са изпаднали в каталептичен шок, когато чуват и виждат всичко, но не могат да реагират по никакъв начин, били обявявани за мъртъвци и погребвани приживе. Ако скоро след това те излизали от паралитичната тръпка, още преди да ги споходи действителната смърт в ковчега, болните проявявали свирепо усилие да се освободят от пoгребния затвор и да се завърнат при своите близки.

В българските традиционни представи вампирът, въпреки множеството си регионални названия, има няколко главни разновидности, които могат да се градират според магическата сила и формата на демонизма си – тенец, който е вампир-сянка; върколак, който е вампир-песоглавец; плътеник, който е антропоморфичен демон, но без кости, като изпълнен с кръв мех от човешка плът; и накрая същинския вампир, който е антропоморфен демон, възприел вида на своя предшественик като вкостен дух, изцяло наподобяващ живите човешки същества.